Преди време разправях на моя прятел Иван Минков Карловеца за тая трева и той написа в бележника си нещо за нея. Беше хубаво, но него вече го няма и написаното го няма.

Някои от вас може би я знаят тази трева - тънка, сиво синкава нишка, досущ като теловете на стоманено въже. Расте на сухи, каменисти почви, някой път посред ливадите, където има такива места. Сега незнам с тримерите как се коси тази трева, но навремето за косачите с ръчните коси тя е била сериозен сблъсък. Знам от собствен опит, какъвто и майстор косач да си, колкото и добре да ти е наточена косата, няма оправия. Когато косата доститне до тази трева, тя се огъва, поляга и след като косата премине през нея отново се изправя. Можеш да замахваш, колкото си искаш - все същото. Затуй от древно време, старите косачи я нарекли "Иби косач", няма да Ви обяснявам защо. Дядо ми разказваше, че на времето собственикът на ливада с такава трева, давал двойна надница на косачите, независимо че е било ясно, че от там трева няма да окосят.



Не мислите ли, че тази трева по нашите земи "Иби косач", е като нас българите или ние сме като нея?