Аз не съм шоп, но десетина години живях в Шоплука. Там срещнах дядо Генко Ганев и той стана мой духовен баща. Преминал през какви ли не житейски перипетии, той беше събрал цялата шопска и човешка мъдрост. От заможно селско семейство бил. Още преди 1944 година завършва търговската гимназия в София и като ученик води счетоводството но ресторант "Южна лоза", който се намирал на днешната улица Витошка, като довереник на собственика. Като официр от царската армия участва във Втората световна война. Той не е в окопите. Тиловак, който по няколко пъти на ден трябва да осигури доставките на храна и муниции на бойците от, както се казва сега линията на боевото съприкосновение и да изтегли ранените.  Много добре си спомням, как ми разказваше за преминаването през "битото" поле, пространството което се е прострелвало от немските картечници в Унгария. След войната дядо Генко за кратко е счетоводител на някакво ТКЗС и кооперация, след което напуска и става бетонджия. Питал съм го, защо?  Отговорът беше брилянтен: Зашото в тази работа никой не можеше да ми казва, как се прави бетон.

Дядо Генко беше природен техничар - режеше, пробиваше, заваряваше и правеше невероятни метални изделия с подръчни материали, което за мен, като млад машинен инженер беше втори университет. Да не говорим, че беше и лозар и винар.

В малката му приземна стаичка, където привечер разговаряхме по на "уста" - по на една ракия, някой му беше направил стенопис. Пижо и Пендо, които имат кръчма в селото, са купили едно буре ракия в градо и сега се прибират. При покупката им е останал един гологан /медна монета от 10 стотинки, емисия 1881г./. Понеже няма как да я разделят, Пижо казва: Пендо вземи монетата, а аз ще отпия един гълток от ракията. От своя страна Пендо казва на Пижо: Ти вземи гологана и аз ще отпия един гълток. Така си менкали гологана докато стигнали селото. В селото бурето било празно.

При Дядо Генко аз бях нещо като Карлос Кастанеда при учителя Дон Хуан. Тъкмо тогава четях на циклостил "Пътуване към Икстлан".

Заветът на дядо Генко Ганев, който винаги съм пазил:
Няма значение, каква работа ще работиш, но слуга никому не ставай!



Български марш - Един Завет: https://www.youtube.com/watch?v=z7frUA0xC_Q

Така трябва да бъде, но като всяко правило има и едно изключение
Човек може да слугува на себе си! Защото си е господар на себе си, а най- верният слуга на този господар е самият той!

Една от причините да ненавиждам комунизма, може би не най-силната, но не това е най-важното, че българските последователи и адепти на мордехаизма, както най-вече и съветските, от тях вземахме калката, така да се каже, не само че ни бяха затворили в концлагер, но не позволяваха никаква свободна практика. Аз, като човек в зряла възраст вече, си спомням, по селските сватби, защото ученическите ваканции ги прекарвах в Рая, а именно на село при най-прекрасните хора, които Господ ми прати в живота, баба и дядо, по селските сватби имаше един мъж от село, инвалид, който имаше право да продава печен слънчоглед и разни джунджурии за децата, в това число и невероятните тапешници, които обаче струваха доста скъпо за детските ни джобове, та се налагаше да измолваме допълнителни фондове, ама не евро, за да се сдобием с тая въжделена мечта, че и консумативите: лентите с "патрони", но аз нещо се отвлякох, ех, минимум 85-90% от децата от нашето поколение имат такива спомени...

Та, да се върнем на думата: освен тези хора, на печения слънчоглед и детските джунджурии, също инвалиди - САМО!! - имаха право да работят като обущари, и може би още кожари?!? Освен обущарството май не ми идва друго наум?!?

Както и да е, когато вече пораснах и трябва да следвам, единствената работа за студентите беше товаро-разтоварач по сточните гари.

Пиша ги тия неща, не за да влизам в някакви срачове, floodове разни, а защото примерът на югославския модел на "отворения комунизъм" ми е пред очите, не за друго.

И затова при всеки спор, в който съм влизал до този момент с правоверните марксисти - защото нашенският десен на марксизъма е обагрен изначално само от ортодоксални марксисти - и за което всеки път се проклинам след поредния "спор", им задавам въпроса защо, след като според тях, в България е било едва ли не Раят на земята, само за 2-3 години се изнесоха 2 милиона млади българи?

Никой ортодоксален български марксист до този момент не ми е дал смислен отговор, аргументиран, и с нормален тон.