Повечето участващи се надяват, че басейнът ще е пълен с вода и шарани.

Коалицията е неформален съюз на 37 държави, независим от НАТО. Водещи държави са Великобритания, Франция и Германия, като ключова оперативна роля играе и Полша, която е основният логистичен център. САЩ не участват явно в коалицията. 

България е втората страна след Унгария от ЕС и НАТО, която се оттегля от формата. За непознаващите добре историята, това може да е странно, но България и Унгария са страните, най-много пострадали от съюзите им с Германия през 20 век. Дето се вика, парен каша духа.

Когато вникнем отвъд официалните речи за европейска сигурност и руска заплаха, веднага се виждат няколко прагматични интереса и цели на лидерите на Коалицията:
  - Опит за създаване на европейски военен съюз, аналог на НАТО, ако щатите свият или вдигнат защитния си чадър над Европа;
  - Огромният бизнес с превъоръжаването. Зад фразите за солидарност, в дългосрочен план стоят трилиони за военнопромишлените комплекси на водещите страни;
  - Домогване до ресурсите на Русия;
  - Борба за вътрешно политическо оцеляване. Макрон е с рекордно нисък рейтинг във Франция. Външнополитическото лидерство е неговия начин да отклони вниманието от вътрешните проблеми. Германия е в депресия. Представяйки се за защитник на "европейската свобода", Мерц се опитва да запази своята легитимност.

В крайна сметка става въпрос за геополитическа игра и борба за политическо и икономическо влияние. Водещите страни инвестират в своите индустрии, докато по-малките биват притискани да осигуряват финансови гаранции и да плащат сметката. Ако се наложи и да получат по някоя ракета. От въздуха.

... кажи сега според теб през септември на местните избори в Саксония-Анхалт германската върхушка ще позволи ли на AfD да вземат властта, или напротив?

Предполагам, си наясно, че след като всички върхушкови масмедии мълчат, сякаш са налапали да не казвам какво, значи нещо се крои. Друг е въпросът какво ще излезе от това кроене, защото те дори и да кроят не умеят, защото ако наистина умееха, нямаше да я докарат до тоя хал.

А Германия е индустриалното сърце на Европа, което с всеки изминал ден се свива и през него преминава все по-малко кръв... ако кроенето на върхушката е да използва някакъв "гениален" ход, като обяви AfD извън закона, подобно на напъните на оня педерас макарончо, дето съпругът му го опъва здраво, да съдят Маринката и сега да повтарят същия тъп номер и с Барделката, значи, наистина е дошъл краят на върхушката.

Въпросът е само каква форма ще вземе въпросният край.

Германия е книжен тигър, както казва Тръмп, независимо от германските си корени! И по- добре е да си трае! Да не дрънка оръжие Защото за три минути адът ще се отвори и ще я погълне Един познат Германец така реагира за похвалите по адрес на Германия:
Ха, Германия била велика? Германия е джудже!
Синът беше три години в Германия и се върна Каза няколко думи По- зле са и от нас Такива пари мога да вади и от къщи За какво да ходи там?
И наистина, каква промишленост има Германия, в Рур например, причина за подема в нея!? Кое работи, въгледобивът или стоманодобивът?
Унгарците са разсъдливи! Два пъти са се парили от съюз с германци- с Австрия и Хитлерова Германия и парен, каша духа!
Ние сме овце, накъдето ни поведе овенът Разбира се, че той като скочи в празен басеин и ние ще го последваме!
Да не изтървем келепира!

се разпада. Този ненормален свят се срива като куличка от карти.

Върхушката е с високо вдигнат наплюнчен пръст, за да усети откъде духа вятърът.
Като изключим неестественото в Алис Вайдел, AfD е естествена реакция на дегенерацията. За властта в Саксония-Анхалт ще ти кажа през септември.
Благодаря за Citizen Vigilante.

Тезата, че не трябва да се допуска съюз между Германия и Русия, е формулирана в началото на 20 век от англичанина Халфорд Макиндър. В наше време, неин апологет е американския геополитик Джордж Фридман, от агенцията Stratfor.

Този свят е създаден такъв от Твореца. Аз имам много въпроси и някои забележки към него, но като сменях СИМ картата на телефона, му загубих номера :)

На един концерт на Горан Брегович, сред публиката имаше плакат с надпис: "Който тук не полудее, той не е нормален".

:DDD

Да, за върхушката е така, те почват да се осъзнават, и то по един изключително първичен начин: до ноздрите им долита миризма на пожар, и те си викат, в последен опит да се взаимоубедят, че няма нищо страшно, просто вятърът е довял малко от пожара на Източния фронт за пореден път.

Да, с кака Алиска и неестественото, това беше яко!!! :DDDDD

За Citizen Vigilante трябва да благодарим на бат Уве Бол, Арми Хамър, онзи човек или човеци, които са помогнали с половина от бюджета за филма, и на последното място, но само като изброяване, на германското законодателство във филмовата индустрия :DDDDD

Мисля, че споменах, че Уве Бол толкова е въодушевен от приема на филма, че е заявил, че почва веднага с продължението Citizen Vigilante 2. Дай Боже да стане излишен, докато излезе, дано, днес е времето на малките чудеса.

Много вероятно е да си чел Приглашение на казнь, последните 2 страници са велика метафора.

За мой срам, освен Лолита не съм чел нищо друго от Владимир Владимирович. Намерих я. Започвам да чета за Цинцинат Ц.

Завиждам ти за усещането :) Щях да споделя една много интересна сплетня покрай книгата на Владимир Владимирович, но ще подейства като гигантски спойлер, затова се обади когато я прочетеш, да я споделя :)

Не ме впечатли чак толкова и сюреализмът ми дойде малко в повече.
Но ме накара да се сетя за "Пяната на дните", където едно счупено стъкло зараства и за Йозеф К. от "Процесът".

... имах предвид последните 2 страници.

да, точно за Процеса ставаше дума, обвиняват го, че е съдрал сюжета и идеята, а той заявил, че не я бил чел

това за "Пяната на дните" звучи интересно, ще я потърся из нета

Намерих я веднага, в Читанката, но нещо резонансът хич го няма, с огромни усилия изчетох първите 3-4 страници и вдигнах ръце, не искам да кажа, че е ужасно, но при мен точно така подейства, уви. А преди ...десет години имаше някакви заглавия, които тогава предизвикаха резонанс, но сега дори не помня ни заглавия, ни сюжет, то май и сюжет нямаха в традиционния смисъл, само някаква емоция... абе, разприказвах се като дядо на пейката пред входа пред колегите си :DDDDDDD

Или нещо звездите ти говорят. Утре и ти ще се окажеш в ситуацията на украинците и ще се молиш и за тебе и за цялото си семейство за справедливост, ама тя справедливостта за българи и украинци е една и съща.

Да я бяха нарекли Коалиция за справедливост. Справедливост до последния украинец или българин. Как ти харесва това?

Приятелю, забелязал си, че книга която си чел преди двадесети повече години и която четеш сега, много рядко са една и съща книга.
Това с книгите е частен случай. Отнася се за почти всичко и за почти всички. Всичко се променя и вече не е същото. Без земното притегляне и Лили Иванова.

Приятелю, напълно съгласен съм с това наблюдение.

Вярно, извън земното притегляне и Лили Иванова.

Мислил съм много върху феномена и стигнах, по всяка вероятност, до единственото правилно обяснение, което като всяко правилно обяснение предизвиква някакво неясно усещане, осъзнаване, чувство, близко до съжаление, може би, а то е, че рецепторите ни вече не са онова, което са били.

Банално и прозаично, като сивотата на ежедневното ни битие, в което, изключително рядко, някой от дните ни бива посетен от внезапна мълния и грохот, които ни оставят и заслепени, и оглушали, направо зашеметени.

В повечето случаи това е любов, но не винаги: понякога е нейната противоположност.

Специално за книгите е така, авторите, които продължавам да чета с неизказано удоволстве, се броят на пръстите на едната ръка, като на първо място е нашенският гений Йордан Йовков с изумителните му герои, където при поредния прочит откривам все нови и нови моменти, ракурси, като за пример ще ти дам "Измама", хирургически срез, един от може би няколкото негови разказа, където няма топлота, защото това е надлъгване, надмамване, между двама много яки тарикати и мошеници, а в такива взаимоотношения между такива персонажи топлотата и съчувствието, толкова характерни за Йовков, отсъстват напълно.

Този разказ е от цикъла "Вечери в Антимовския хан", преведен на английски, става въпрос за този цикъл и "старопланинските легенди", с типичното за психеделичните екшън трилъри заглавие "Foul play". Преводачът е бивш британски дипломат у нас по времето на преди, по време и след ВСВ, който, силно изненадащо за представител на англо-саксонското съсловие, не крие любовта си към и възхищението от Йовков и героите му.

Не знам дали Йовков е бил първият, използвал такава сложна схема на надлъгване и измама между двама тарикати, но е нещо уникално.

Интересното в моя случай е, че го осъзнах като дълбочина едва при прочита му на английски, по всяка вероятност е допаднал особено на преводача.

"Мислил съм много върху феномена и стигнах, по всяка вероятност, до единственото правилно обяснение, което като всяко правилно обяснение предизвиква някакво неясно усещане, осъзнаване, чувство, близко до съжаление, може би, а то е, че рецепторите ни вече не са онова, което са били".
--------------------------------
Доближаваме се до Гносеологичната гнусота на Владимирович.

Кой е този Владимирович?

Какво е това "Гносеологична гнусота"?!?

Бунтът на отчаяната еврогейска върхушка, която вече усеща адското дихание във врата си.

Еврогеите са тяхно прокси/кон и забележи, те винаги играят с няколко коня в конните надбягвания. И почти винаги един от техните коне печели.

... една от най-благодатните в нета, спор няма. Изпитвам обаче смътно подозрение, че ако се включа след любезното ти предложение в нея, тя ще приключи с отворен край, като онази по-горе с мистичния Владимирович и мема от рода на "Чапаев и Пустота" или пак ще ми се наложи да играя играта Го, без дори да знам правилата й.

Преди месец получих от приятел „Лампа Мафусаила, или Крайняя битва чекистов с масонами“.

... сигурно 6-7 години, когато един познат ми даде на дискета издаденото от него до този момент, сигурно беше някъде четвърт век назад, и после постепенно с годините, видях колко е "дълбок" и как се самоплагиатства и огънят угасна, така да се каже.

Но има един друг автор, съвсем различен от него, чието име за съжаление не мога да си спомня, нито заглавията на книгите му, той по-късно емигрира в Щатите. Пише основно за КГБ, отдели с всякакви номера, всякакви технологии и реални и измислени, за всякакви психо манипулации, Берия, и пр., и пак с tongue in cheek, както се казва на ингелизки, ама ха де, бяга ми името му, сещаш ли се кой е? Ако си го чел, няма начин да не го помниш, дано си по-млад от мен :DDDDD

Изплувааааа!!!! :DDDDDDDDDD

но преди години изгледах поредица негови клипове в мрежата. Първоначално ми беше интересен, но подобно твоя случай с Пелевин, усетих че върти една и съща плоча.

... когато обектът на изследването е само един (и същ) и се повтаря при всяко изследване, като това е особено вярно в казуса с марксизма и всичките му форми и прояви, а и няма как да бъде другояче. Нали Достоевски беше казал, че ако няма Бог, значи всичко е позволено? Е, всички последователи на Кашел Мордехай вярват в това безрезерно с всички произтичащи последици. За околните. Както и за околната среда. Ха. Това беше черен хумор.