Стихотворението "Самотен" /Vereinsamt/, от "Скитникът и неговата сянкана" на  Ницше, написано преди 150 години, е превеждано на български доколкото знам преди стотина години само от Пенчо Славейков и Гео Милев. Превеждането на Ницше винаги е било проблем - и тогава и сега. Превеждането, "както се превежда книга за правене на консерви или готвене на зимнина" при него не става. Преводите на това стихотворение  от титаните Пенчо Славейков и Гео Милев звучат днес повече или по-малко архаично. Ницше казва, че трябват нови очи и нови уши за новата музика. Затова сега ви предлагам моя двугодишен превод на "Самотен". Кой ли пък съм аз?

Фридрих Ницше 

С А М О Т Е Н

Подобно зимен дим
Стоиш изправен сам и блед
Обречен на студа проклет.

И те зове
Ясното синьо небе.

Врани като черни рани
Грачат над града.

В очакването на снега
Ти ще бъдеш сам в света.

.........................................

Преводът на Пенчо Славейков:

Със силен кобен грак в града връхлитат бързо врани.
Щом отново падне сняг, щастлив ще бъде който има дом.
Стоиш тук вкочанен, назад се взираш.
Но защо в мечта така изпаднал в плен, от зимата избяга ти в света?
Пустиня е светът и в нея всичко мре.
Щом най-подир изгубиш своя път, навеки се прости с покой и мир.
Стоиш тук блед сега, орисан си да скиташ в зимен час.
Възправен над снега си като дим към небеса от мраз.

--------------------------------------------------
Преводът на Гео Милев:

Рой врани с грак
към тъмний град понесени летят
ще падне скоро сняг -
честит е който има бащин кът!

Стоиш - вдървен
тъй дълго гледаш ти назад!
какво пред зимний ден, 
безумец си избрал във този свят?

Светът - врата
към хиляди пустини - мраз и мрак!
Като теб, кой в света
загуби се - не ще спре нивга пак!

Как бед си ти,
на зимни скитания прокълнат,
тъй как димът лети
към вечния на небесата хлад ....

Лети, крещи,
ти птицо, свойта песен с крясък плах!
Безумецо, скрий ти
сърце си разкървавено в лед и смях!

Рой врани с грак
към тъмний град понесени летят:
ще падне скоро сняг -
горко му, който няма бащин кът!